Направо към съдържанието

Георг Кристоф Лихтенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георг Кристоф Лихтенберг
Georg Christoph Lichtenberg
германски математик, физик, астроном и писател
Георг Кристоф Лихтенберг (ок. 1790)
Георг Кристоф Лихтенберг (ок. 1790)

Роден
Починал
Гьотинген, Свещена Римска империя
ПогребанГьотинген, Федерална република Германия

Религияатеизъм
Националност Германия
Учил вГьотингенски университет
Работилматематик, физик, астроном
Научна дейност
Областфизика, математика и астрономия
Работил вГьотингенски университет
Литература
Период1776 – 1799
Жанровелитературна критика, афоризъм, стихотворение
НаправлениеПросвещение
Известни творбиАфоризми
Семейство
СъпругаМаргарете Келнер
Деца6
Георг Кристоф Лихтенберг в Общомедия

Георг Кристоф Лихтенберг (на немски: Georg Christoph Lichtenberg) е германски математик, физик и астроном. Той е първият немски професор по експериментална физика в епохата на Просвещението. Смятан е за създател на немскоезичния афоризъм.

Роден е на 1 юли 1742 г. в Обер-Рамщат близо до Дармщат, Свещена Римска империя (днес в Германия), като 17-о дете в дома на протестантски пастор. През 1745 г. семейството се преселва в Дармщат. Като дете Лихтенберг развива сколиоза, която довежда не само до голяма гърбица и спиране на телесния растеж, но все повече затруднява неговото дишане и му причинява болки. До десетата си година момчето взима частни уроци в родния си дом, а през 1752 г. постъпва в дармщатското педагогическо училище. За усърдието и интелигентността му многократно е отличаван.

Лихтенберг завършва училището през 1761 г. Със стипендия от ландграфа следва от 1763 до 1767 г. в Гьотингенския университет математика, физика, гражданска и военна архитектура, английски език и литература, европейско странознание, дипломация и философия. През следващите години извършва астрономически наблюдения в старата обсерватория в Гьотинген. След като завършва обучението си, предприема две продължителни пътувания в Англия, които обогатяват знанията и светогледа му.

Фигура на Лихтенберг

През 1770 г. Лихтенберг става професор по физика, математика и астрономия в Гьотингенския университет. Занимава се също с философия, теология, литературна и художествена критика. Като учен Лихтенберг си създава известност с лекциите си по експериментална физика, като прави опити с помощта на най-модерна за времето апаратура. Така открива електрическите фигури, наречени Фигури на Лихтенберг. Въвежда наименованието на електрическите полюси със знаците „+“ и „“ (положително и отрицателно напрежение). Това е историческото значение на Лихтенберг като физик. Преди него за електричеството е имало други обозначения – „стъклено“ и „гутаперчово“, „кехлибарено“ и „вълнено“, което е създавало объркване.

Като критик и есеист Лихтенберг се приближава до Лесинг по широтата на философските си възгледи и независимите изискани критически съждения. Неговата творба „Обяснения за Хогарт“, полемичните му статии и бележки, в които иронично порицава сантименталното фантазьорство и всякакъв род мистицизъм и шарлатанство от епохата на Бурни устреми, го представят като първокласен хуморист и сатирик, смятан за немския Суифт.

Умира на 24 февруари 1799 г. в Гьотинген на 56-годишна възраст.

Посмъртно признание

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Лихтенберг в Гьотинген

От най-ранна възраст до края на живота си Лихтенберг води записки, на които главно дължи посмъртната си литературна слава. Произведенията му са признати за много значими от Гьоте, Хайне, Шлегел, Новалис.

Кант, вече в края на дните си, изключително високо цени Лихтенберг, а личният му екземпляр на неговите „Афоризми“ бил буквално изпъстрен с бележки, написани с червено и черно мастило. Шопенхауер смята Лихтенберг за мислител в пълния смисъл на думата – мислещ за себе си, а не за потребностите на публиката. Ницше наред с Екермановите „Разговори с Гьоте“ поставя „Афоризми“ на Лихтенберг в „съкровищницата на немската проза“. А през 1878 г. Вагнер признава, че в тях вижда предшественик на собствените си теории...

Андре Бретон

Паметник на Лихтенберг в Гьотинген
  • През 1794 г. Лихтенберг става почетен член на Петербургската академия на науките.
  • През 1842 г. управата на град Обер-Рамщат решава на пасторския дом, където преди 100 години се е родил Лихтенберг, да бъде поставена паметна плоча от черен мрамор със златни букви.
  • През 1935 г. Международният астрономически съюз дава името Лихтенберг на кратер от видимата страна на Луната.
  • През 1992 г. по случай 250-ата годишнина от рождението на Лихтенберг кметът на Гьотинген открива на градския площад бронзова статуя на учения.
  • В чест на Георг Кристоф Лихтенберг Гьотингенската академия на науките ежегодно присъжда Медал Лихтенберг.
  • В Германия няколко училища носят името на Лихтенберг.
Публикации приживе
  • Briefe aus England, 1776 – 1778
  • Über Physiognomik, wider die Physiognomen, 1778
  • Göttingisches Magazin der Wissenschaften und Litteratur, 1780 – 1785
  • Über die Pronunciation der Schöpse des alten Griechenlandes, 1782
  • Ausführliche Erklärung der Hogarthischen Kupferstiche, 1794 – 1799
Посмъртни публикации
  • Ausführliche Erklärung der Hogarthischen Kupferstiche, mit verkleinerten aber vollständigen Copien derselben von E. Riepenhausen, 4 Bände, 1794 – 1816
  • Georg Christoph Lichtenberg's vermischte Schriften, nach dessen Tode gesammelt und herausgegeben von Ludwig Christian Lichtenberg und Friedrich Kries, 9 Bände, 1800 – 1806
  • Georg Christoph Lichtenberg's Vermischte Schriften; Neue vermehrte, von dessen Söhnen veranstaltete Original-Ausgabe, 8 Bände, 1844 – 1853
  • Schriften und Briefe, 1968 – 1992
  • Georg Christoph Lichtenberg. Observationes. Die lateinischen Schriften, 1997
  • Ihre Hand, Ihren Mund, nächstens mehr. Lichtenbergs Briefe 1765 bis 1799, 1998
  • Vorlesungen zur Naturlehre, 2005
  • Physikvorlesung. Nach J.Chr. P. Erxlebens Anfangsgründen der Naturlehre. Aus den Erinnerungen von Gottlieb Gamauf, 2007
  • Nicolaus Copernicus, 2008